Югоизточен вход

Югоизточен вход

bg

XNP.97

41.143711

24.888296

Градът не e съществувал в древността. През византийската епоха, обаче, ни е известен градът Ксантия, разположен на хълма, който се издига на северозапад от днешния град Ксанти. Името Ксантия е споменато при посещението на епископа на града Георги в Събора в Константинопол с патриарх Фотий Велики. По-късно, през 1083 г. е споменато като “село” в един типично византийски манастир намиращ се северно от Ксанти. Като Митрополия за първи път се споменава през 1344 г. В центъра на тази снимка от 1940 г., ясно се вижда късно-византийската крепост Ксантия. Днес, на хълма в северозападната част на града, стените на Ксантия са покрити от растителност и трудно се различават. " Така, след 14-ти век, често се споменава в писмените източници като село или град, докато, с реконструкцията, която се извършва от 1830 до1845г., градът се развива и заема настоящото си разположение и очертания. Тази реконструкция е направена след разрушителното земетресение, което е настъпило през пролетта на 1829г. През периода на реконструкция от 1830 до 1845г. в града са създадени много работилници на занаятчии от Ипирос. По-късно, след 1870 г. ще последва втори етап на реконструкция и развитие на града. Това се налага, защото административният тогава център на региона в град Генисеас, намиращ се в съседната едноименна равнина е унищожен от пожар, което е наложило преместването на администрацията и търговията в град Ксанти. На снимката виждате един надпис от 1880г., намиращ се на арката, водеща до хана на Маргаритис в района на пазара. Въпреки това, при поддържката на надписа, погрешно е изписано " ... Маргаритис Исаиу ... ", докато вярното е това в дясно изписаният надпис на тогавашния правопис: " ... Маргаритис Йоану ... ". Можете да прочетете, че е бил от Епир. Мултикултурният и социалният живот на града, в предишните векове е бил организиран около всеки храм или светилище, създавайки квартали. От тези факти се предполага, че в града са съвместно са съществували храмове на православни, католици, йеховисти, старостилци, арменци, петдесятни евангелисти, но има и джамии, текета на бекташи, турски гробници-мавзолеи (тюрбе). В същото време, буржоазните семейства обикновено изграждат двуетажни жилища, с обособени места за хранилища (складове). Съществуват данни, както за елементи на традиционна архитектура, така и за елементи на архитектурни течения, доминиращи на Балканите и в големите градски центрове на Европа. В европейските градски центрове, много от главно тютюневите търговци от Ксанти са участвали активно в социално и икономическо отношение. Привличат повече и по-големи печалби от отглеждането и преработката на тютюн в района на Ксанти. Тютюневите изделия са търгувани на всички европейски пазари, но също така и на Изток. На юг от града и на края на плодородната равнина, се построяват комплекси от модерни и големи тютюневи складове и цигарени фабрики. Това индустриално развитие привлича хора и от други райони. Всички тези работници и специалисти са организирани в съюзи и асоциации. В Ксанти, през онази епоха съжителстват: тракийци, малоазийци, понтийци, кападокийци, арменци, турци, помаци, роми, каракачани, албанци, хора от Ипирос и от Черно море. Растежът на града е очевиден, тъй като в Ксанти се отварят много ханове, повече от петдесет. Това показва засилена търговска дейност в региона. На снимката виждате, така както е написана табелата, откъм улица Дагкли, на ханът или "ХАН ЗА ПРЕСПИВАНЕ АВЕРОВ, Първа Класа", на арката водеща към улица Михаил Караоли, намираща се в центъра на града и на изхода на улицата Дегкли. Снимката е направена през юни 1991 г., малко преди да бъде разрушена сградата. Тук са осъществени много от снимките на филмът "Дружеството" на Теодорос Ангелопулос. Днес, обликът на Стария град е запазен до голяма степен, благодарение на решенията на местната власт. Това е постигнато в средата на 1970 г., чрез усилията на тогавашния кмет на града, Константинос Танопулос, Инспекцията по праисторически и класически старини в Комотини, Евангелос Пентазос, както и други съпричастни жители, членове на Прогресивния съюз на Ксанти (ФЕКС). Градът, в крайна сметка е обявен за "Традиционно селище ". Новият град сега се простира на юг и на запад. На снимката: старият и новият град Ксанти, полето и на фона остров Тасос. Мястото на панорамната гледка, направена от Културния Център за развитие на Тракия (ПАКЕТРА), се намира в квартал Самаков.

NTAH

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D1%81%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8

Ксанти или Скеча (на гръцки: Ξάνθη, Ксанти, на турски: İskeçe, Искече) е град в Североизточна Гърция, област Източна Македония и Тракия, център на дем Ксанти. Намира се в Беломорска Тракия, в подножието на Руен планина (част от южните склонове на Родопите).

http://www.jti-rhodope.eu/poi.php?poi_id=1_412&lang=bg

Старият град на Ксанти се намира в северната част на Ксанти и представлява историческо ядро с площ от 380.000 квадратни метра. Градът е построен след 1829 година. Това е годината, когато големи земетресения напълно разрушават предишното селище. Градът е построен върху руините и с основа джамиите, които са съществували вероятно от епохата на византийска Ксантия, както се е нарич в древността град Ксанти. През 19-ти век, град Ксанти се споменава като един малък град с население от 8000 жители, н о била икономически развитаи това се дължи на богатството от отглеждането, преработката, производството и разпространението на тютюн и неговите продукти, но също така и от привилегированото място на важен търговски път. Градът е построен от ипирски и македонски майстори и се характеризира от лабиринтните форми на калдъръмните сокаци и е пълна с народни балкански къщи, ханове, магазини, джамии, характерни за последния османски период, но в същото време и с западни неокласически имения, чиито собственици са предимно търговци на тютюн .Служба: Съвременни паметници и строителство на Източна Македония и Тракия Телефон: +302541026760