Византийски акрополис - Полистилон

Византийски акрополис - Полистилон

bg

ABD.06

40.933183

24.972583

Византийски акрополис – Полистилон  През византийско време, Абдера е преименувана в Полистилон, вероятно заради многото руини, които основно са били по онова време и главно заради древните колони (пилари) преместени от района. Градът се свива по размер и население в сравнение с древния град и се ограничава до един малък град, близо до древното пристанище, там където е бил акропола на античната Абдера. Името Полистилон се споменава в писмени източници за първи път през 879 сл.н.е., като седалище на епископа, в синода в Истанбул, който е бил под управлението на митрополит Филипос. Много по-късно, през 1365 - 1370, епархията се отделя от Филипос, поради отдалечеността си и се включва към епархия Марониас. Известно е от източниците, че последния епископ на Полистилон е бил Петър, който през 1363 подписва документ за собствеността на малък манастир на Св. Константин и Елена, намирал се на остров Тасос. Византийски Полистилон Археологическите проучвания в района на древния град Абдера започват през 1950 година от Димитриос Лазаридис. Разкопките на Полистилон са направени систематично, между 1982 и 1986 година в рамките на програма "Тракия" на Археологическото дружество, оглавявано от Хараламбос Бакитзис, тогава ръководител на 12-тия Комитет за византийски старини и под надзора на проф. Георгиос Бакалаки. Проучването продължава и през годините 1990 - 1995 от същото археологическо дружество и от археолог Ставрула Дадаки, която ръководи и работата, извършена през годините 1997 - 1999, като част от втората стратегическа програма. От всички тези разкопки са разкрити: 1. външна крепостна стена; 2. част от укреплението на крепостната стена; 3. вътрешни, напречни стени на града; 4. епископална църква на града; 5. еднокорабна, гробищна църква; 6. рикорабна базилика с гробище, извън стените, в предната част на западния портал на древния град и в сегашния археологически обект на Абдера; 7. късно-римска баня. Във византийския Полистилон са ескавирани от мястото, в хронологичен ред на строителството: една баня в западната част на стената, вътрешно; една епископална църква, в източната част на Полистилон; осмоъгълен баптистерий (кръщелня), прикрепен към северната стена на епископалната църква; семпла, еднокорабна, византийска, гробищна църква на юг от кула А. Размерът на древна Абдера. Една от снимките, която е заснета в Тракия, през 1904 година, от основателят на Християнското археологическо дружество, Георгиос Лампакис. Размерът на включената местност показана на снимката, ни пренася в древността и ни напомня за злонамерената препоръката на циника, философ Диоген към хората на Абдера т.е., да внимават, техния град “да не изтече” навън, защото входът, който са били построили в стените на града е бил толкова голям и просторен. Въпреки това, ние трябва да си представим, че размерът на античния град е бил много по-голям, отколкото е показано на снимката на Лампакис. Изглед от археологическия обект на бреговата линия чак до делтата на Нестос през 1960година

AH

http://www.jti-rhodope.eu/poi.php?poi_id=1_373&lang=bg

Византийското селище Полистилон заема малка част от древния град Абдера и е лесно достъпен.Намира се до ниско крайбрежен хълм, където е бил акропола на древния град и е заобиколен от собствените си стени. Византийската крепост в общи линии следва контура на хълма. Обиколката му е 800 метра и основите са или върху скалата или на древната стена. Обиколното укрепление се врязва напречно от две вътрешни стени, от които едната разделя града на почти равни части, а втората заедно с източната външна стена образуват византийския акропол укрепен с две кули, датиращи от времето на Йоан Контакузин. Разкопките от последните години разкриха сгради от византийската епоха, които са свързани с религията и обществения живот на града. Една от обществените сгради,бе открита в западната част на крепостната стена. Храмът датира от 12-ти век и унищожаването му е направено през 14-ти век в средната част на селището, което е и най-високата точка, бе разкопана епископалната джамии.Това е трикорабна византийска базилика и се състои от открито помещение притвор, наос, разделен на коридори със здрави колони и олтар. Изграждането на епископската джамии датира от девети век и унищожаването от средата на 14-ти век. Храмът е основан върху руините на по-ранна базилика, части от които са видими в централната и южната пътеката.Две иззидени гробници в контакт със северната стена на джамиита се считат, че принадлежат на влиятелни лица. На същата страна бе намерена изрисувана кръстна розетка датираща от края на 11-ти и началото на 12 век и сега е изложена в Археологическия музей на Абдера. Северно от акропола извън стените и в близост до западната порта на класическото укрепление на Абдера, са открити мощи от по-старото гробище на византийския град, което датира от датира от 9 век. след Христа. Много от гробовете се виждат,главно съндък за свещенни съдове,както и трикорабна гробална базилика, която представя четири периода на функциониране. Няма конкретно работно време. Автор Ставрула Дадаки,археолог.Служба: 31-и отдел Праисторически и класически антики. Тел: + 302541051003Source: http://odysseus.culture.gr/h/3/eh352.jsp?obj_id=59...