Древен град Исмарос

Древен град Исмарос

bg

MAR.06

40.867417

25.536789

Древен град Исмарос Според омировото предание, районът е бил обитаван от тракийските племена кикони, които са имали за седалище, град Исмарос или Исмара, по склоновете на планината със същото име (660 м. максимална височина). Имената Исмарос и Марония имат общ етимологичен корен. Акрополът на града, е бил малко по-югоизточно, на хълма Свети Георги (на височина около 461 м.). За основател на града се смята Марон, жрец на бога Аполон, който със своята колесница, теглена от бели коне, е носел слънчева светлина, първо на най-високите върхове на планината.
На снимката може да забележите останки от западните стени на древния град, монолитната врата и древна преса за грозде (линос).
Изградени, с твърди камъни от гранити, и магмени скали (монзодиорити) от района, те са неопровержимо доказателство за обитаването на района от древни времена, но и за организираната икономика, на района.
Дори и днес, митът оживява в пространството. Районът е наситен с разпръснати скали и мегалитен гранит, които поради ерозията на времето и метеорологичните промени, приемат странни форми и образувания. В очите на посетителя, изглежда, че само гигантски, митични ръце биха могли да ги разхвърлят.
Топографска карта на крепостта, наричана също акрополис Свети Георги, посочена от археологът Д. Лазаридис в изследването си за Марония и Ортагория. Крепостта Свети Георги, построена на стръмна, скалиста местност с височина от 461м., предотвратявала атаки от изток. Типичната, многоъгълна зидария с местен варовик, на някои места с изключително големи размери, датира от ранен етап, който варира въз основа на констатациите, от края медната епоха до ранно-желязната епоха към 9-8 век пр.н.е. Но, разбира се, поради отличното си месторазположение е била използвана дори и след построяването на градската стена в крепостта Свети Атанас (4-ти век пр. Хр.). На изток и на юг от крепостта Св. Георги са спасени големи части от дългите стени, които очевидно принадлежат към укрепителна фаза, същата, с тази на крепостта и западната част, докато всички стени са имали няколко допълнения в различни фази.

THN